Полово неутралното възпитание, или как отново ни поляризираха

В Швеция съществуват семейства и държавни институции, които не желаят да обременяват децата с някои стереотипи и очаквания (така наречения и криворазбран gender – б. а.), които обществото неминуемо им приписва в зависимост от техния биологичен пол. В детските градини човешките емоции и ярките личности са с предимство пред Барби и Кен. Това ни казва излъченият в един от сутрешните блокове репортаж за полово неутралното възпитание, което набира популярност в скандинавската страна.

Какво обаче възприеха немалка част от българските Facebook потребители? Видяха майка с „прическа тип канче без чучур“ (още, „това гнусното нещо с главата на гъба“), нейната половинка – транссексуален мъж, и тяхната дъщеря, Ели. Чуха, че двамата родители, назовани с топлото „изроди“ и „извратеняци“, отказват да наричат Ели с местоимението „тя“, като по този начин „налагат“ своето „изкривено и болно мислене върху невинни и обречени души“. И зад всичко това „прозряха“, че телевизията му натрапва „чужди нрави“ и „долна педерастия“ (коментарите са от Facebook страницата на сутрешния блок – б. а.).

С надеждата да смекчим това драстично разминаване и да разберем охулената двойка, преди да я съдим, ще си позволя да споделя няколко лични впечатления от месеците, прекарани именно в Стокхолм.

Скандинавските държави от край време се славят с висок жизнен стандарт, добро заплащане, медийна свобода, уреден транспорт, чиста околна среда, качествени образование и здравеопазване. А когато обикновеният човек не се чуди как ще изкара до следващия месец, дали някой няма да му отнеме и малкото, което има, и какво ще стане с близките му, ако утре го блъсне пиян шофьор, цялото общество някак си започва да мисли на едно по-високо ниво. Неслучайно през последния век (и нещо) Швеция е дала на света музика (в изобилие), Нобеловите награди и изобретения като пейсмейкъра, гама ножа, Spotify, Bluetooth, ципа и предпазния колан.

Многостранният напредък на шведското общество обаче се дължи и на една житейска философия, завещана им от викингите – lagom („умерено“, „точно толкова, колкото трябва“). В далечното минало, щом седнели край огъня или на маса, скандинавските мъже често пиели медовина от един и същ рог. Когато си го подавали от човек на човек, всеки се стараел да отпие точно толкова, че останалите членове на дружинката до един да се насладят на полагащата им се глътка. Това било въпрос на чест.

В съвременна Швеция lagom е вътрешното убеждение, че всички хора са равни и че никой не е повече или по-важен от другия, независимо от пола, расата, религията, социалния статус или сексуалната ориентация. Ярък пример е покойният милиардер и основател на IKEA, Ингвар Кампард, който влезе в родните любопитни хроники с избора си да кара старо Volvo и да носи употребявани дрехи. Така че не бива да ни шокира решението на част от шведското общество да се бори по свой си начин с половите стереотипи, които смята за ненужни и които застигат много деца отрано – от цвета на дрехите и играчките, с които играят, до предпочитания от тях спорт и домакинските задължения.

В нашето общество, където при вида на някой политик, често ни спохождат съмнение в неговия интегритет и въпроси за размера и произхода на доходите му, тази житейска философия трудно – ако изобщо – би могла да намери почва. Тук имаме други проблеми – виреят мнителност, чувство за безсилие и произвол, първични емоции, а върху тях нерядко напоследък избуяват фалшивите новини. Тук „семейни“ телевизионни игри все още ни обстрелват със сексистки хумор; в праймтайма уонаби милионер сравнява представителките на нежния пол с вафли, а осъден за трафик на жени отъждествява мъжествеността с голямата бройка. Доскоро реклами на алкохол представяха мъжа като ловец, а жената – като трофей, задължително разголена и с гърди колкото дини.

(Разбира се, неуважението, насилието, алчността и похотта не са в съзвучие с християнския и светския морал, който много български Facebook потребители ревностно бранят от „джендъри“, но това сякаш остава на заден план, защото как да съдиш някого за прегрешения, които са и твои?)

На фона на тези сериозни различия би било полезно всеки от нас да си отговори на въпроса защо въпросната частна телевизия избра да ни „сблъска“ с полово неутралното възпитание. За да ни информира, че то съществува? За да прихванем от прогресивното мислене на част от шведското общество? За да се отвратим от „еврогейщината“? С намерението да ни поляризира, което всъщност се случи?

До какъвто и отговор да стигнем, решението на екипа да излъчи материал, силно контрастиращ с нашата действителност, беше признак за лоша преценка (надявам се, не и на преднамерен лош вкус). Все пак въпросът дали и в каква степен дадено послание е адекватно на целевата аудитория, е неразривна част от ежедневието на всяка медия. Очаквано, репортажът  задейства агресивния защитен механизъм на „застрашения“ патриархален зрител, създавайки му грешни впечатления за една нация с, в действителност, здравословно отношение към половото равенство.  

Защо използвам думата „здравословно“? В Стокхолм имах щастието да живея при дърводелеца Макс и неговата съпруга Карина, учителка по професия (с чиято гигантска рода имах честта да се запозная). В тяхното семейство няма „мъжка“ и „женска“ работа. Всяка вечер се редувахме – един готвеше, друг подреждаше и отсервираше масата, трети изплакваше посудата и зареждаше миялната машина, а след вечеря Макс правеше на Карина – чийто баща е болен от Алцхаймер – билков чай с куркума, защото е полезен за мозъка.

Честно казано, сред тях се чувствах повече като част от семейство, отколкото в своето, където години наред майка ми сама и неоценено чистеше, готвеше, переше, вдигаше и слагаше масата, докато баща ми пуши пред телевизора. Причината е простичка, но фундаментална. А именно, че едно семейство е такова, когато всички негови членове си помагат, правят нещата заедно и оценяват приноса на другия към домашния уют. Останалото са трудови взаимоотношения между господар и прислуга, които, за жалост, все още битуват у нас.

Дълъг път ни чака, преди да спрем да се смеем на вицовете за свекърви и жени-шофьори и скачаме озлобени и уплашени срещу чуждото, непознатото и различното; преди да изкореним схващането, че има „мъжка“ и „женска“ работа и че мястото на жената е в кухнята и под мъжа (пък ако кривне, е в реда на нещата да бъде ошамарена); преди да започнем да решаваме проблемите, които пряко ни засягат, също толкова активно, колкото съдим в социалните мрежи хора, чиито ценности и стремежи са просто различни от нашите.

На първо време може би е по-удачно да виждаме семейства като това на Макс и Карина. И е добре да си зададем въпроса кое всъщност е сбъркано – една нестандартна скандинавска двойка с различни виждания за семейството и мястото си в обществото или пламенната омраза към различния като към някаква заплаха (най-често въображаема) за традиционните ценности, които сами подриваме с покорството си пред страданието на много българки, които са обект на унижение и насилие?

Колкото до малката Ели, в Швеция също изучават анатомия и тя няма как да сбърка, че е момиче. Затова пък ще има пълната свобода да реши дали да бъде балерина, или кранистка, майка – или не, без да носи тежестта на общественото мнение, че нейният избор не съвпада с „отредената“ ѝ роля, и без да се чувства ограничена от половата си принадлежност.


Снимка: Стокхолм, Стария град (Александра Антонова)